10 вечни правила за възпитание

Книгите на детската психоложка проф. Юлия Хипенрайтер донесоха истинска революция във възпитанието на децата. Ето няколко от вечните правила, които тя изповядва.

Припомня ги сайтът deti.mail.ru.

1. Да приемаш безусловно детето, значи да го обичаш не защото е красиво, умно, способно, отличник, помощник и така нататък, а просто за това, че го има!

2. Може да осъждаме действията на детето, но не и неговите чувства, каквито и да са те – нежелани от нас или пък „непозволени“.
Щом нещо е породило тези чувства, значи има причина.
Може да изразите своето недоволство от определени действия на детето, но не и от него като цяло.

3. С всяко обръщение към детето – с дума, действие, интонация, жест и дори с мълчание, ние му съобщаваме не само за своето състояние, но даваме информация и за него, а често – основно за него.
Повтарящите се знаци на поздрав, одобрение, любов, приемане дават на хлапето увереност: „С мен всичко е наред“, „Аз съм добър“, а критиките и недоволството – сигнал: „С мен нещо не е наред“, „Аз съм лош“.

4. Детето, което не е научено на ред, често се оказва във властта на моментните си желания, на неуправляеми емоции, на случайни влияния.
Ние казваме, че то е разглезено, неорганизирано и невъзпитано. В много ситуации обаче то се оказва без ориентир, не знае как да се държи, как да организира своето време и задължения. Правилата му дават не само чувство на ред, но и увереност.

5. Трябва да помним, че децата подлагат на проверка всяко наше изискване към тях и по правило приемат само това, от което не отстъпваме и не се поддава на компромис. В противен случай започват да се инатят и да настояват на своето.

6. Не искайте от детето невъзможното или трудноизпълнимото. Вместо това вижте какво може да подобрите и промените в обстановката, за да подпомогнете изпълнението.

7. Наказанието е преди всичко сигнал, че правилата са нарушени. Смисълът от него е да накарате хлапето да се вслуша в думите на възрастния, да разбере тяхната сериозност.
Наказанието не бива да се отлага дълго. То трябва да следва непосредствено след провинението, след грубото и непочтително поведение.
Възрастта на детето не е от значение: колкото по-рано в живота то се срещне със строгите правила, толкова по-добре.

8. По-добре е да наказвате детето, като го лишавате от нещо желано, отколкото като му причинявате болка. Измислете няколко занимания или семейни традиции, които ще му доставят радост. Направите тези занимания традиция, която то да очаква и да е уверено, че ще се състоят. Условието да участва е, че ще се държи добре през цялото време до тогава. Отменете тържеството, ако детето наистина се провини сериозно, без значение колко разстроени ще сте и вие самите.

9. Не се намесвайте в заниманията на хлапето, освен, ако то самото не ви помоли да помощ. Известете му своята позиция като кажете: “Всичко е наред, нали? Ти, естествено, ще се справиш!“

10. Оставете детето да види лошите последствия от действията си. Само така то ще може да порасне и да стане съзнателен човек. 

Мона Василева